2 юни – Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България
Всяка година, точно в 12 часа, на този ден, под небето на България, сирените вият и плачат. Смразяващият им писък полита над бърда и долени, над ниви и градини, над пропасти и върхове. Когато ехото им пропищи над градове и села всички заставаме неподвижно в едноминутно мълчание.
Цяла майка България прави панихида на онези, които не са между нас, за онези, които могат без нас, но ние живите не можем без тях. Те са били и днес са в кръвта, сълзите и гордостта ни.
В минутата на тържественото мълчание си спомняме колко свята жажда за свобода е горяла векове наред в душата на народа ни.
Това е минутата на необикновено вълнение. В клетвеното мълчание на този ден, в сърцата на синовете и дъщерите на България припламва огъня горял в гърдите на загиналите. Това е магията на сливането живите и мъртвите. На разгаданата и неразгадана стихия на смъртта, на страшното, скръбно човешко отсъствие. Няма нищо по-болезнено от загубата на любимо същество, няма нищо по-непоправимо от гибелта на ярко надарена личност. Така е! Нашият гениален поет и велик революционер Христо Ботев възпя и доказа тази истина.
„Тоз който падне в бой за свобода
той не умира.
Него желаят земя и небо
звяр и природа…”
Затова съвсем заслужено народът ни му отреди в календарът си – Ден на Ботев и съвсем справедливо този ден-празник прераства в празник на загиналите в борбата за национална свобода.
